Лунно балонче
Ветрец тревичките гали,
щурчетата тихо припяват.
Прозорците спят.
Къделя малка
пред звездите застава –
докосвам я плахо,
подръпвам я леко,
връвчица изтеглям.
Поглеждам луната –
тя ми намигва,
усмихва се
и се навежда.
Кълбото сребристо
с връвчицата връзвам –
балонче вълшебно
в ръката си стискам.
Между звездите пътечка светлее.
С балончето тръгвам по нея.
Дали в края й мечтите се случват
или може би отново… сънувам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ласка Александрова Todos los derechos reservados
