9 июл. 2020 г., 10:55

Лунно балонче

1.5K 2 3

 

 

Ветрец тревичките гали,
щурчетата тихо припяват.
Прозорците спят.
Къделя малка
пред звездите застава –
докосвам я плахо,
подръпвам я леко,
връвчица изтеглям.
Поглеждам луната –
тя ми намигва,
усмихва се
и се навежда.
Кълбото сребристо
с връвчицата връзвам –
балонче вълшебно
в ръката си стискам.

Между звездите пътечка светлее.
С балончето тръгвам по нея.
Дали в края й мечтите се случват
или може би отново… сънувам.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...