28 feb 2019, 7:49

Лунно блестящи зеници

  Poesía
339 0 0

ЛУННО БЛЕСТЯЩИ ЗЕНИЦИ

 

Пеперуди в мрака не летят.
Изгарящи търсят светлината.
Мимолетен вик е техния път,
но разтварят цвета на душата.

 

Светулките са нежна искра,
полет в лятна нощ гореща,
пулсираща омайно звезда,
зов и път за любовна среща.

 

Птиците в небосвода кръжат
в полет възвисяващ сърцата.
Възхитени мечтите ни летят.
Летящи птици са в небесата,

 

Влюбени, душите ни пеят,
светулки блестят в очите,
пеперудено устни копнеят,
страст, огън буен са мечтите.

 

Ставаме светулки в нощта.
В деня – волни влюбени птици.
Пламък изгарящ е любовта
в лунно блестящи зеници...

 

27 02 2016

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...