Сънят-реалност мой ще стане
най-сетне щом се предадеш
Вълна-звезда и вятър пламнал,
съм аз- твой порив най-горещ.
В морето плава златен заник
души танцуват във екстаз,
допрени нежно меки длани,
туптят сърца в среднощен час.
Луна сияе, бледо хало
обгръща лика замечтан,
воалът бял на време спряло
е наш свещен божествен храм.
© Мария Митева Todos los derechos reservados