ventzislav (Венцислав Йорданов)
24 44
13 sept 2007, 9:24

Лунно цвете 

  Poesía
914 0 5

на Мариана

 

Сънувах видение прекрасно,

сякаш някой потайно сътворил,

с коси като пролетни потоци,

очите й – утринни звезди.

 

Сънища, защо сте кратки...

Докоснал се до тази фея,

денят без жал ми я отне.

Отново в унес търся я в безкрая.

 

Дори при лунните цветя я търсих

в безкрайните пътеки на нощта,

любовна песен славей пее:

„Къде си ти, при мен ела…”

© Венцислав Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??