Лунно цвете
на Мариана
Сънувах видение прекрасно,
сякаш някой потайно сътворил,
с коси като пролетни потоци,
очите й – утринни звезди.
Сънища, защо сте кратки...
Докоснал се до тази фея,
денят без жал ми я отне.
Отново в унес търся я в безкрая.
Дори при лунните цветя я търсих
в безкрайните пътеки на нощта,
любовна песен славей пее:
„Къде си ти, при мен ела…”
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Венцислав Йорданов Todos los derechos reservados
