ventzislav (Венцислав Йорданов)
24 44
13.09.2007 г., 9:24 ч.

Лунно цвете 

  Поезия
911 0 5

на Мариана

 

Сънувах видение прекрасно,

сякаш някой потайно сътворил,

с коси като пролетни потоци,

очите й – утринни звезди.

 

Сънища, защо сте кратки...

Докоснал се до тази фея,

денят без жал ми я отне.

Отново в унес търся я в безкрая.

 

Дори при лунните цветя я търсих

в безкрайните пътеки на нощта,

любовна песен славей пее:

„Къде си ти, при мен ела…”

© Венцислав Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??