ventzislav
24 el resultado
От прашния перон на тъмната гара
потегля вагонът сънлив.
А парата машинна небето обагря
във фигури чудни и малко плашливи.
През прозореца пейзажите ...
  773 
Ела при самотната Луна,
където звездите чезнат
преди да се родят,
лудостта вилнее там,
в безмълвното море. ...
  1175 
Една сълза, поела мъката в безкрая,
една сълза - изгубена мечта.
Две сенки, разминали се в мрака,
премълчани думи, неизречна тъга.
Къде е той, къде е тя - ...
  1092 
на Мариана
Сънувах видение прекрасно,
сякаш някой потайно сътворил,
с коси като пролетни потоци,
очите й – утринни звезди. ...
  1094 
Свърши онзи миг предишен
и споменът за него - също,
самотно звездното небе
предишни спомени чертае.
И сълза на плачеща върба ...
  1089 
  1798 
  3028 
  3428 
  3398 
  2767 
ЖЕНАТА – ПТИЦА

Отново вали. Като през онова лято,когато дойде раздялата. Там, на мокрия асфалт, сред разкривените ламарини на две коли, лежеше ти и детето ти. Повече не го видя. Смътно помнеше сивото небе,захлупило земята. ...
  2376 
  2732 
  2944 
  2991 
  2937 
Случаен миг, една сълза,
ехиден поглед , лъжовна страст,
раздвоени чувства, една мечта,
красиви думи, простота.
Един компютър, глобална връзка. ...
  1506 
Отивам си след последната сълза.
Обида, неизречени слова .
Каде остана ти и споменът предишен?
Къде си ти, къде съм аз?
Два пламъка от домашното огнище. ...
  1251 
"Прости ми" устата тихо продумва,
далеч надмогнала ранимото днес.
"Прости ми" и болката мигом изчезва
с утрото на новия ден.
А езикът в свади унесен - ...
  1767 
Ти и Тя - две перли от една корона.
Коя си ти, тъй-преходна, неповторима?
Да, твоето име е Жена -
в косите ти аз вплетох се.
И обсипа ме със звезден прах, ...
  1372 
Докога сърцето ти ще страда
от грешките на другите до теб,
а ти така ранима си и винаги
готова да простиш.
И по - красива си от цвете, ...
  2076 
В пламъка на свещта те търся
и гасне бавно пак нощта ,
а утрото е вече близо.
Побързай да си дойдеш у дома.
На масата кафето ти изстива ...
  2068 
Не мога да прегърна облаците,
нито да спра дъжда,
който те търси в спомените.
Думите се взривяват от болката
на своята неизказаност. ...
  1267 
Идва залезът на думите,
зад които не остана нищо
освен вика на онова “Обичам те”,
което разкъса завесата на прозореца
и надникна в очите ми. ...
  1622 
Денят си ти.
Нощта съм аз.
Докосни ме.
Аз паля небето над теб
и искам да те потопя ...
  1781 
Propuestas
: ??:??