tonilazova (Антоанета Лазова)
14 106
23 feb 2010, 19:23

Лунно цвете 

  Poesía » Versos blancos
1139 0 2

 

Приличаш ми на лунно цвете,

което никога не съхне през нощта.

Толкова си близо ти до мен,

а всъщност никога не мога да те стигна.

Протягам аз ръце към теб,

тъй близо си до мен,

а когато искам аз да те откъсна,

намираш се далече при луната.

Цъфтиш под лунните лъчи

и милват ги листата ти звездите.

Друг не може да те сътвори,

защото ти си под луната

и затуй ме викаш в тъмнината.

Защото миг след слънчев лъч

ще бъдеш ти угаснало.

А привечер си под луната,

разцъфнало отново пак -

затуй му викам аз,

че лунно цвете се нарича;

затуй обичам я нощта ,

защото цветето ще ме привлича.

© Антоанета Лазова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??