Лунно цвете
Приличаш ми на лунно цвете,
което никога не съхне през нощта.
Толкова си близо ти до мен,
а всъщност никога не мога да те стигна.
Протягам аз ръце към теб,
тъй близо си до мен,
а когато искам аз да те откъсна,
намираш се далече при луната.
Цъфтиш под лунните лъчи
и милват ги листата ти звездите.
Друг не може да те сътвори,
защото ти си под луната
и затуй ме викаш в тъмнината.
Защото миг след слънчев лъч
ще бъдеш ти угаснало.
А привечер си под луната,
разцъфнало отново пак -
затуй му викам аз,
че лунно цвете се нарича;
затуй обичам я нощта ,
защото цветето ще ме привлича.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Антоанета Лазова Все права защищены
