Лунно цвете

23 февр. 2010 г., 19:23

Поэзия » Белые стихи

1165 0 2

Приличаш ми на лунно цвете,

което никога не съхне през нощта.

Толкова си близо ти до мен,

а всъщност никога не мога да те стигна.

Протягам аз ръце към теб,

тъй близо си до мен,

а когато искам аз да те откъсна,

намираш се далече при луната.

Цъфтиш под лунните лъчи

и милват ги листата ти звездите.

Друг не може да те сътвори,

защото ти си под луната

и затуй ме викаш в тъмнината.

Защото миг след слънчев лъч

ще бъдеш ти угаснало.

А привечер си под луната,

разцъфнало отново пак -

затуй му викам аз,

че лунно цвете се нарича;

затуй обичам я нощта ,

защото цветето ще ме привлича.