24 dic 2016, 16:50

Лунно цвете

901 1 1

По сивите стени мистична сянка се катери.

Пробягва тихо отражение в заспалите стъкла.

Пресъхнала от жажда бяга в улиците да намери

хладен пой от влагата на леката мъгла.

 

Надига се безформена и плъзва по земята,

като нощен призрак бледа лунна светлина.

Като в път безкраен си протяга пипалата.

Пораснал в паяжина и умрял в развалина.

 

Не се страхувай да прокараш пръст по мене.

Погледът ти ме отнася във свят с часовник без числа.

Дори да се въртят, стрелките не отмерват време.

Знай, страхът сковава и най-волните крила.

 

Понесла се в пелерина бляскава облечена,

пробягва тихо страст в средата на нощта.

В уплахата на бурен плач повлечена,

драска с нокти по гърба на любовта.

 

Обречени на танц тела, завързани на възел,

уловени в прегръдките едва очите си повдигат.

Залепват се сърцата ни като вълшебен пъзел

от съдбоносни клетви, скрити в тайна книга.

 

Не ме е страх очите ти в мене да горят.

Сезоните ще се разбъркат в бурята на ветровете.

Аз знам, ръцете ти пред нищо няма да се спрат

щом избрал си да откъснеш лунно цвете.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nikolova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Не ме е страх очите ти в мене да горят.
    Сезоните ще се разбъркат в бурята на ветровете.
    Аз знам, ръцете ти пред нищо няма да се спрат
    щом избрал си да откъснеш лунно цвете."
    Прекрасно стихотворение! Поздрави и весела Коледа!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...