По сивите стени мистична сянка се катери.
Пробягва тихо отражение в заспалите стъкла.
Пресъхнала от жажда бяга в улиците да намери
хладен пой от влагата на леката мъгла.
Надига се безформена и плъзва по земята,
като нощен призрак бледа лунна светлина.
Като в път безкраен си протяга пипалата.
Пораснал в паяжина и умрял в развалина.
Не се страхувай да прокараш пръст по мене.
Погледът ти ме отнася във свят с часовник без числа.
Дори да се въртят, стрелките не отмерват време.
Знай, страхът сковава и най-волните крила. ...