Лунно мълчание
ЛУННО МЪЛЧАНИЕ
Нощ е.
Зад спусната тъмна завеса,
облечени в светло звездите,
нашепват за Извор заветен,
скрит в земно-небесни градини.
Мрак е.
И вдишвам с Луната ухание,
на цвете от мрачните двери.
Усещам, че с Тебе нехая,
пътеки от прах извървени са.
Знак е.
И следвам те – лунно мълчание.
Таиш се ти в клетки – пространство,
и даже във време отчаяно,
потъвам с Теб в бездна – възраждаща.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Санвали Todos los derechos reservados
