Лунно мълчание
ЛУННО МЪЛЧАНИЕ
Нощ е.
Зад спусната тъмна завеса,
облечени в светло звездите,
нашепват за Извор заветен,
скрит в земно-небесни градини.
Мрак е.
И вдишвам с Луната ухание,
на цвете от мрачните двери.
Усещам, че с Тебе нехая,
пътеки от прах извървени са.
Знак е.
И следвам те – лунно мълчание.
Таиш се ти в клетки – пространство,
и даже във време отчаяно,
потъвам с Теб в бездна – възраждаща.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Санвали Все права защищены
