Някак лунно е мойто обичане,
че по слънце щурее ми пътя –
безсловесна оставам от тичане,
но по мръкване мога да бъда
много истинска, вярна, без маска
и тогава разпалвам огньовете,
дето галят ме с парещи ласки,
вместо теб, с мен среднощно говорят.
Някак морско е всяко докосване,
тебе търся, а стигам вълните –
на прибоя задавам въпросите
като пясък разпръскват се дните. ...