Лунно обичане
Някак лунно е мойто обичане,
че по слънце щурее ми пътя –
безсловесна оставам от тичане,
но по мръкване мога да бъда
много истинска, вярна, без маска
и тогава разпалвам огньовете,
дето галят ме с парещи ласки,
вместо теб, с мен среднощно говорят.
Някак морско е всяко докосване,
тебе търся, а стигам вълните –
на прибоя задавам въпросите
като пясък разпръскват се дните.
После залезът пръстен ми дава –
морска пяна и сини талази –
с дъх солен вечерта ми кръщава
и остава до мен да ме пази…
Лудо тичам по лунни пътеки,
с бриз среднощен обхождам пристанища.
Мога вяра да давам на всеки –
стига само до теб да остана.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Господинова Все права защищены
