Лунно обичане
Някак лунно е мойто обичане,
че по слънце щурее ми пътя –
безсловесна оставам от тичане,
но по мръкване мога да бъда
много истинска, вярна, без маска
и тогава разпалвам огньовете,
дето галят ме с парещи ласки,
вместо теб, с мен среднощно говорят.
Някак морско е всяко докосване,
тебе търся, а стигам вълните –
на прибоя задавам въпросите
като пясък разпръскват се дните.
После залезът пръстен ми дава –
морска пяна и сини талази –
с дъх солен вечерта ми кръщава
и остава до мен да ме пази…
Лудо тичам по лунни пътеки,
с бриз среднощен обхождам пристанища.
Мога вяра да давам на всеки –
стига само до теб да остана.
© Йорданка Господинова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Красив и нежен стих, поздравявам те за това творение!
-
Харесах!
-
Прекрасно е! Много,много нежно и свежо! Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Тази есен е просто туршийно - оцетена...
Тази есен, по ловджийски, е сива...
В тази есен, обичам да гледам лицето ти!
В тази есен си една самодива!
Тази есен е просто чушкопечно - пиперена...
Тази есен е шупнали джибри...
В тази есен очите ти отново намерих,
а от трънче умира колибрито...
Тази есен е просто бурканено - подредена...
Тази есен е дъждовно - разплакана...
Стихът пак се рони, за тебе от мене,
моя скрита тъга, дето чакаш...
Тази есен е просто мешово - нацепена...
Тази есен е семенно - трудна...
Чуй как шепне, в съня ти, сърцето ми
и не ща... Не ща да си будна!