MayaKoleva (Майчето)
62 96
2 jul 2022, 11:52

Лунно острие 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica, Otra
368 2 3

Горчивата реалност ме помита.

Разочарование след разочарование 

просто душата ми връхлита.

Щастието някак си изгубва смисъл,

щом несигурност, болка, шок

се прокрадват, а те започват с мисъл.

 

Луната тънка сякаш ме пробожда,

понеже в сърцето си усещам нова,

но позната, непоносима болка.

Отстрани тъй весело изглежда,

светлини, музика, шум, тълпа...

Но тъй боли, щом пак чувствам 

се напълно, горчиво, дълбоко сама.

 

И преливат се емоции, от еуфория

до плач, от усмивка до смърт...

И звездите безброй в мрачното 

небе ме викат, искам там да отлетя,

да забравя, да не съществува плът.

 

И душата ми на късчета отново 

разкъсва всяка част от мен жива.

Не зная аз къде съм, време има 

ли, но чувствам аз тъй дълбоко

как оплитам се в мъглата сива.

© Майчето Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • От сърце безкрайно благодаря! Тези думи ми дават надежда и ме вдъхновяват да продължавам❤️
  • Познато чувство, Майче! Светът е толкова прекрасен, Земята най-красива във Вселената, а влюбения човек, все едно на колко е години, чувства тъга, самота, обича някого или предстои да обикне, а не знае какво да прави с това неясно чувство и с кого да го сподели. Поезията, към която си се насочила, ще ти даде възможност да споделяш! Творци, като Антоанета, добре те разбират! Надявам се Бог да ти помогне и откриеш това, от което имаш нужда! Поздравления!
  • Хареса ми, Майче. Разбирам болката ти и търсенията на душата! Горчива е реалността, дано се справиш!
Propuestas
: ??:??