Лунно острие
Горчивата реалност ме помита.
Разочарование след разочарование
просто душата ми връхлита.
Щастието някак си изгубва смисъл,
щом несигурност, болка, шок
се прокрадват, а те започват с мисъл.
Луната тънка сякаш ме пробожда,
понеже в сърцето си усещам нова,
но позната, непоносима болка.
Отстрани тъй весело изглежда,
светлини, музика, шум, тълпа...
Но тъй боли, щом пак чувствам
се напълно, горчиво, дълбоко сама.
И преливат се емоции, от еуфория
до плач, от усмивка до смърт...
И звездите безброй в мрачното
небе ме викат, искам там да отлетя,
да забравя, да не съществува плът.
И душата ми на късчета отново
разкъсва всяка част от мен жива.
Не зная аз къде съм, време има
ли, но чувствам аз тъй дълбоко
как оплитам се в мъглата сива.
© Майчето All rights reserved.
