Лунно сияние

Poesía » Otra

940 0 1

Лунно сияние

кацна на морето.

Вълните потрепнаха,

то затрептя.

Пръсти се сплетоха,

вълни заиграха

с това сияние

на нощта.

Едно вълнение се надигна на пръсти,

почувствах щастливия му миг.

Погледна ме то в очите,

а на морето дочух нощния вик.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

sia (Силвия Маринова)

Сигурно имате извънпланетарни видения, Мария.
Постройка, смисъл, ритъм - всичко е нищета.
Прочетох и други Ваши текстове - абсолютно празнословие; не се залъгвайте, че творите поезия.
И ми простете, че бях искрена.

2012-10-26T22:21:15+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0