26 oct 2012, 16:55

Лунно сияние

  Poesía » Otra
940 0 1

Лунно сияние

 

Лунно сияние

кацна на морето.

Вълните потрепнаха,

то затрептя.

 

Пръсти се сплетоха,

вълни заиграха

с това сияние

на нощта.

 

Едно вълнение се надигна на пръсти,

почувствах щастливия му миг.

Погледна ме то в очите,

а на морето дочух нощния вик.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сигурно имате извънпланетарни видения, Мария.
    Постройка, смисъл, ритъм - всичко е нищета.
    Прочетох и други Ваши текстове - абсолютно празнословие; не се залъгвайте, че творите поезия.
    И ми простете, че бях искрена.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...