26.10.2012 г., 16:55

Лунно сияние

938 0 1

Лунно сияние

 

Лунно сияние

кацна на морето.

Вълните потрепнаха,

то затрептя.

 

Пръсти се сплетоха,

вълни заиграха

с това сияние

на нощта.

 

Едно вълнение се надигна на пръсти,

почувствах щастливия му миг.

Погледна ме то в очите,

а на морето дочух нощния вик.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сигурно имате извънпланетарни видения, Мария.
    Постройка, смисъл, ритъм - всичко е нищета.
    Прочетох и други Ваши текстове - абсолютно празнословие; не се залъгвайте, че творите поезия.
    И ми простете, че бях искрена.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...