Луси

4 jul 2009, 22:53

Poesía

679 0 3

Кокаинови устни, горчиви,

чертаят моята вечер.

Красиви, мечтаят за моите

и двамата молим се.

Прегръщам студените погледи с ириси.

Поглъщам поредната доза.

Събуждам се...

Лекар ме пита - Жив ли си!?

Отговарям с дъх на удавник

и помня те, някакси бегло.

По личната карта следите рисуват те.

Знам, че е вредно.

Но искам пак да опитам

от твойте кокаинови устни.

Не помня лика ти,

помня вкуса ти,

ще те наричам - Луси!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.