Кокаинови устни, горчиви,
чертаят моята вечер.
Красиви, мечтаят за моите
и двамата молим се.
Прегръщам студените погледи с ириси.
Поглъщам поредната доза.
Събуждам се...
Лекар ме пита - Жив ли си!?
Отговарям с дъх на удавник
и помня те, някакси бегло.
По личната карта следите рисуват те.
Знам, че е вредно.
Но искам пак да опитам
от твойте кокаинови устни.
Не помня лика ти,
помня вкуса ти,
ще те наричам - Луси!
© Нечарм All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
