Луси
Кокаинови устни, горчиви,
чертаят моята вечер.
Красиви, мечтаят за моите
и двамата молим се.
Прегръщам студените погледи с ириси.
Поглъщам поредната доза.
Събуждам се...
Лекар ме пита - Жив ли си!?
Отговарям с дъх на удавник
и помня те, някакси бегло.
По личната карта следите рисуват те.
Знам, че е вредно.
Но искам пак да опитам
от твойте кокаинови устни.
Не помня лика ти,
помня вкуса ти,
ще те наричам - Луси!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нечарм Всички права запазени
