Луси

4.07.2009 г., 22:53 ч.

Поезия

623 0 3

Кокаинови устни, горчиви,

чертаят моята вечер.

Красиви, мечтаят за моите

и двамата молим се.

Прегръщам студените погледи с ириси.

Поглъщам поредната доза.

Събуждам се...

Лекар ме пита - Жив ли си!?

Отговарям с дъх на удавник

и помня те, някакси бегло.

По личната карта следите рисуват те.

Знам, че е вредно.

Но искам пак да опитам

от твойте кокаинови устни.

Не помня лика ти,

помня вкуса ти,

ще те наричам - Луси!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.