27 jun 2007, 23:14

Лутане

  Poesía
979 0 6
Безсънни  се лутаме в сънища.
Горим като клечки кибрит.
Безпътни намираме пътища,
поели към минали дни.

Животът опасва ни в обръча
на безмислено нов светоглед;
върти като хамстери хората,
без да ги тласка напред.

И всичко, което сме имали,
сега е изтрито назад,
а ние се блъскаме в идоли
на груб и безскруполен свят.

Какво ни остана от вярата,
която изчезва и днес,
че всичко човешко останало
се губи в излишък от стрес?!

В какво ще спечели надеждата,
когато умират съдби
в сивия свят на проблемите
и в лудия щурм за пари?!

Какво ни остана от времето
да обичаш, макар на инат,
да се бориш и махаш системите
на сърца, озверели от глад...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Горяна Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...