27 jun 2007, 23:14

Лутане 

  Poesía
767 0 6
Безсънни  се лутаме в сънища.
Горим като клечки кибрит.
Безпътни намираме пътища,
поели към минали дни.

Животът опасва ни в обръча
на безмислено нов светоглед;
върти като хамстери хората,
без да ги тласка напред.

И всичко, което сме имали,
сега е изтрито назад,
а ние се блъскаме в идоли
на груб и безскруполен свят.

Какво ни остана от вярата,
която изчезва и днес,
че всичко човешко останало
се губи в излишък от стрес?!

В какво ще спечели надеждата,
когато умират съдби
в сивия свят на проблемите
и в лудия щурм за пари?!

Какво ни остана от времето
да обичаш, макар на инат,
да се бориш и махаш системите
на сърца, озверели от глад...

© Горяна Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??