27 jun 2007, 23:14

Лутане

  Poesía
975 0 6
Безсънни  се лутаме в сънища.
Горим като клечки кибрит.
Безпътни намираме пътища,
поели към минали дни.

Животът опасва ни в обръча
на безмислено нов светоглед;
върти като хамстери хората,
без да ги тласка напред.

И всичко, което сме имали,
сега е изтрито назад,
а ние се блъскаме в идоли
на груб и безскруполен свят.

Какво ни остана от вярата,
която изчезва и днес,
че всичко човешко останало
се губи в излишък от стрес?!

В какво ще спечели надеждата,
когато умират съдби
в сивия свят на проблемите
и в лудия щурм за пари?!

Какво ни остана от времето
да обичаш, макар на инат,
да се бориш и махаш системите
на сърца, озверели от глад...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Горяна Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...