Лутане
Безсънни се лутаме в сънища.
Горим като клечки кибрит.
Безпътни намираме пътища,
поели към минали дни.
Животът опасва ни в обръча
на безмислено нов светоглед;
върти като хамстери хората,
без да ги тласка напред.
И всичко, което сме имали,
сега е изтрито назад,
а ние се блъскаме в идоли
на груб и безскруполен свят.
Какво ни остана от вярата,
която изчезва и днес,
че всичко човешко останало
се губи в излишък от стрес?!
В какво ще спечели надеждата,
когато умират съдби
в сивия свят на проблемите
и в лудия щурм за пари?!
Какво ни остана от времето
да обичаш, макар на инат,
да се бориш и махаш системите
на сърца, озверели от глад...
Горим като клечки кибрит.
Безпътни намираме пътища,
поели към минали дни.
Животът опасва ни в обръча
на безмислено нов светоглед;
върти като хамстери хората,
без да ги тласка напред.
И всичко, което сме имали,
сега е изтрито назад,
а ние се блъскаме в идоли
на груб и безскруполен свят.
Какво ни остана от вярата,
която изчезва и днес,
че всичко човешко останало
се губи в излишък от стрес?!
В какво ще спечели надеждата,
когато умират съдби
в сивия свят на проблемите
и в лудия щурм за пари?!
Какво ни остана от времето
да обичаш, макар на инат,
да се бориш и махаш системите
на сърца, озверели от глад...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Горяна Панайотова Всички права запазени
