Над Лутън е надвиснала мъгла.
До полета остава много време.
Как искам още малко да поспя,
но мога само малко да подремя.
Студено е. Главата ме боли.
Часовникът пълзи като прокажен.
Навярно и на него му се спи,
но как и на кого това да каже?
Добре, че идват думите при мен.
Не ме отпуска мисълта за среща.
Синът си ще прегърна в този ден.
Една прегръдка бащински гореща. ...