Лутънско среднощно
Над Лутън е надвиснала мъгла.
До полета остава много време.
Как искам още малко да поспя,
но мога само малко да подремя.
Студено е. Главата ме боли.
Часовникът пълзи като прокажен.
Навярно и на него му се спи,
но как и на кого това да каже?
Добре, че идват думите при мен.
Не ме отпуска мисълта за среща.
Синът си ще прегърна в този ден.
Една прегръдка бащински гореща.
Два часа е, а летя във пет.
Минутите не ги броя изобщо.
Стискам самолетния билет,
защо обаче, аз не зная точно.
Подаръците също са на път.
Часовникът остава да побърза.
Робията робува на мига.
Към робството ли вече съм привързан???
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
