2 dic 2007, 18:55

лузър

Poesía

1.3K 0 8

лузър

Вървя безцелно по познат маршрут,
в походката съм някъв шут.
Ритам празни кутии,
в главата ми - радио хит.

Непрекъснато чакам да ми звънне телефона,
но никой не се сеща.
Нямам ваучер и съм без пари,
аз съм лузър,
call me or kill me.

март 2007
парка Заимов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Tomad (Тома Кашмирски)

Добро!

2008-09-29T01:24:45+03:00
Razkolnikova (Ангелина Кънчева)

Създава се предимно за самия теб.. ако не пишем за самите себе си,едва ли бихме могли да пишем и за някой друг... На мен ми харесва,типично "загубено" усещане за много млади сега.. няма кой да ти се обади,колко ли си смотан,щом е така... хубаво е,браво!

2008-09-17T21:36:22+03:00
sofist (Авитохол)

Щом стиха ви е отблъснал, занчи си е свършил работата, значи е въздействащ. Според мен тук се описва много добре типичното състояние на един загубеняк, скапан и безволев човек без самочувствие. Незнам дали това е един вид психична болест или е определен тип характер. Така че, браво за стиха. Някой казват, че изкуството се създава не за хорския кеф, а заради истината.

2008-05-13T20:28:26+03:00
venus (Вечерница или Зорница)

е т'ва не ме изкефи, извинявай

2007-12-12T19:42:04+02:00
konche (Криста)

Можеш и по- добре да пишеш. Очакването на звъна на телефона само по себе си не прави никого " лузър". Мразя да коментирам подобни творения, защото всеки коментар би бил нелеп.

2007-12-02T23:28:26+02:00