bratan (Братан)
163 80
2 dic 2007, 18:55

лузър 

  Poesía
1105 0 8
лузър

Вървя безцелно по познат маршрут,
в походката съм някъв шут.
Ритам празни кутии,
в главата ми - радио хит.

Непрекъснато чакам да ми звънне телефона,
но никой не се сеща.
Нямам ваучер и съм без пари,
аз съм лузър,
call me or kill me.

март 2007
парка Заимов

© Братан Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Добро!
  • Създава се предимно за самия теб.. ако не пишем за самите себе си,едва ли бихме могли да пишем и за някой друг... На мен ми харесва,типично "загубено" усещане за много млади сега.. няма кой да ти се обади,колко ли си смотан,щом е така... хубаво е,браво!
  • Щом стиха ви е отблъснал, занчи си е свършил работата, значи е въздействащ. Според мен тук се описва много добре типичното състояние на един загубеняк, скапан и безволев човек без самочувствие. Незнам дали това е един вид психична болест или е определен тип характер. Така че, браво за стиха. Някой казват, че изкуството се създава не за хорския кеф, а заради истината.
  • е т'ва не ме изкефи, извинявай
  • Можеш и по- добре да пишеш. Очакването на звъна на телефона само по себе си не прави никого " лузър". Мразя да коментирам подобни творения, защото всеки коментар би бил нелеп.
  • хехе...лузърите са си цяла прослойка...то така най-лесно,пич...щото между "call me or kill me" са нужни известни усилия...Поздравче,че поне съзнаваш къде се намираш...и тва е нещо
    http://youtube.com/watch?v=TJN3PGqDRNg
  • Звучи ми някак си отчаяно и с вик за хелп
  • май си остана неразбран с кириличното изписване на губещ- по-добре напиши английското loser
Propuestas
: ??:??