Dec 2, 2007, 6:55 PM

лузър

Poetry

1.3K 0 8

лузър

Вървя безцелно по познат маршрут,
в походката съм някъв шут.
Ритам празни кутии,
в главата ми - радио хит.

Непрекъснато чакам да ми звънне телефона,
но никой не се сеща.
Нямам ваучер и съм без пари,
аз съм лузър,
call me or kill me.

март 2007
парка Заимов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Tomad (Тома Кашмирски)

Добро!

2008-09-29T01:24:45+03:00
Razkolnikova (Ангелина Кънчева)

Създава се предимно за самия теб.. ако не пишем за самите себе си,едва ли бихме могли да пишем и за някой друг... На мен ми харесва,типично "загубено" усещане за много млади сега.. няма кой да ти се обади,колко ли си смотан,щом е така... хубаво е,браво!

2008-09-17T21:36:22+03:00
sofist (Авитохол)

Щом стиха ви е отблъснал, занчи си е свършил работата, значи е въздействащ. Според мен тук се описва много добре типичното състояние на един загубеняк, скапан и безволев човек без самочувствие. Незнам дали това е един вид психична болест или е определен тип характер. Така че, браво за стиха. Някой казват, че изкуството се създава не за хорския кеф, а заради истината.

2008-05-13T20:28:26+03:00
venus (Вечерница или Зорница)

е т'ва не ме изкефи, извинявай

2007-12-12T19:42:04+02:00
konche (Криста)

Можеш и по- добре да пишеш. Очакването на звъна на телефона само по себе си не прави никого " лузър". Мразя да коментирам подобни творения, защото всеки коментар би бил нелеп.

2007-12-02T23:28:26+02:00