12 nov 2023, 22:01

Лястовица бяла

677 7 10

Кажи ми, Боже, лястовица бяла 

дали я има и къде гнезди.

За глътка обич и при мисъл вяла

все нея търсим, чакаме. Нали!

 

Поверие ли е, или реалност...

Жадуваме при нас да долети.

И в буйна младост, и в премъдра старост

все търсим я с отворени очи.

 

По белите крила хабер да прати,

да предвещае бяло в дните ни.

От белотата да туптят сърцата

с надежда за щастливи бъднини.

 

Боже, кажи, че лястовица бяла

и наш’те ширини ще освети.

В зениците за нас надежда сбрала,

под бащините стрехи ще гнезди.

 

Ромашка, 12.11.2023 г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златка Чардакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесва ми да чета твоите стихове! Магия са!
    Поздравления!
  • Не мога да си представя живота ни без надежда, Злате! Тя умира последна, затова и продължаваме напред, независимо какво ни се случва.
    Много хубав сърдечен стих!
  • Красота, Злати!
  • Надежда винаги е нужна, Злати. Но обективната реалност е толкова объркана, че не знам дали има изход и път.
  • Доброто, облечено в бяло, с крила, което постоянно чакаме в лоши и хубави дни! Поздрав за написаното, Златка!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....