12.11.2023 г., 22:01

Лястовица бяла

678 7 10

Кажи ми, Боже, лястовица бяла 

дали я има и къде гнезди.

За глътка обич и при мисъл вяла

все нея търсим, чакаме. Нали!

 

Поверие ли е, или реалност...

Жадуваме при нас да долети.

И в буйна младост, и в премъдра старост

все търсим я с отворени очи.

 

По белите крила хабер да прати,

да предвещае бяло в дните ни.

От белотата да туптят сърцата

с надежда за щастливи бъднини.

 

Боже, кажи, че лястовица бяла

и наш’те ширини ще освети.

В зениците за нас надежда сбрала,

под бащините стрехи ще гнезди.

 

Ромашка, 12.11.2023 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесва ми да чета твоите стихове! Магия са!
    Поздравления!
  • Не мога да си представя живота ни без надежда, Злате! Тя умира последна, затова и продължаваме напред, независимо какво ни се случва.
    Много хубав сърдечен стих!
  • Красота, Злати!
  • Надежда винаги е нужна, Злати. Но обективната реалност е толкова объркана, че не знам дали има изход и път.
  • Доброто, облечено в бяло, с крила, което постоянно чакаме в лоши и хубави дни! Поздрав за написаното, Златка!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...