14 ago 2020, 17:39

Лястовича мечта

  Poesía » Otra
820 1 3

Наредени са дружно по жиците

черни перли, ветрец между тях...

Всяка - шепа голяма, но малка царица,

нависоко, над всичко, без страх!

 

Изорани са вече пшениците,

а кръчмарят приготвил е мях.

Тъй високо, високо са птиците

а аз долу, затънал във грях...

 

Ех, да можех да литна на юг!

Ех, да бях черно птиче едно!

И напролет по - светъл, по - друг

да се върна в свойто гнездо.

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...