Наредени са дружно по жиците
черни перли, ветрец между тях...
Всяка - шепа голяма, но малка царица,
нависоко, над всичко, без страх!
Изорани са вече пшениците,
а кръчмарят приготвил е мях.
Тъй високо, високо са птиците
а аз долу, затънал във грях...
Ех, да можех да литна на юг!
Ех, да бях черно птиче едно!
И напролет по - светъл, по - друг
да се върна в свойто гнездо.
© Хари Спасов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
