Наредени са дружно по жиците
черни перли, ветрец между тях...
Всяка - шепа голяма, но малка царица,
нависоко, над всичко, без страх!
Изорани са вече пшениците,
а кръчмарят приготвил е мях.
Тъй високо, високо са птиците
а аз долу, затънал във грях...
Ех, да можех да литна на юг!
Ех, да бях черно птиче едно!
И напролет по - светъл, по - друг
да се върна в свойто гнездо.
© Хари Спасов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
