13 jul 2018, 14:42  

Лятна гора 

  Poesía » Del paisaje
541 0 2

Лятна гора

 

Лятна нощ е. Хиляди звезди

от небето палаво намигат.

Като малки огнени искри

светлината им до нас достига.

 

Лято е и старата гора

нежна песен тихичко припява.

Вятърът със нейните листа

в нощен танц се впуска до забрава.

 

Тихо е, и само вълчи вой

над баира ехото донася.

Господарят тази нощ е той

за това със вой нощта оглася.

 

Ручей в тишината ромоли,

нощна птица грачи в тъмнината.

Надалеч гласът и се топи

и остана пак сама гората.

 

Лятна нощ. Сега земята спи,

лунен прах се сипе по тревата

и приспивно вятърът шепти,

а росата пада по цветята.

 

Всички чакат първата зора,

утрото на слънцето с лъчите.

Ще избяга мракът и нощта,

светлина ще се роди в душите!

 

12.07.2018г.

 

 

 

 

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??