Лятна гора
Лятна гора
Лятна нощ е. Хиляди звезди
от небето палаво намигат.
Като малки огнени искри
светлината им до нас достига.
Лято е и старата гора
нежна песен тихичко припява.
Вятърът със нейните листа
в нощен танц се впуска до забрава.
Тихо е, и само вълчи вой
над баира ехото донася.
Господарят тази нощ е той
за това със вой нощта оглася.
Ручей в тишината ромоли,
нощна птица грачи в тъмнината.
Надалеч гласът и се топи
и остана пак сама гората.
Лятна нощ. Сега земята спи,
лунен прах се сипе по тревата
и приспивно вятърът шепти,
а росата пада по цветята.
Всички чакат първата зора,
утрото на слънцето с лъчите.
Ще избяга мракът и нощта,
светлина ще се роди в душите!
12.07.2018г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
