Лятна неделя
Лятна неделя
Неделята ми – гиздава и тънка,
стъкмена по последна лятна мода,
ме гледа под око и чака вънка,
но аз, нали съм делнична порода –
я пращам да върви където види –
да пали огън, да брои звездите,
да търси бисери из кухи миди,
да хвърля прах на някого в очите,
да вие китка в уж любовно утро,
което ще си иде у дома си,
и по домашни чехлички обуто,
ще цъфне на семейната си маса.
Неделята е дивна залисия,
но всеки делник идва на пружини
и тегне върху голата ù шия
с един безкраен наниз от години –
гердан за всяка нейна нощна лудост
тежи ù, назидателно обесен,
и питам се – дали ще стане чудо,
дали ще ù е празнично наесен...
Такава натежала, гола, лятна –
неделята замръква с мен, защото
и аз, и тя – на връщане обратно
си носим обецата на ухото.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Галена Воротинцева Todos los derechos reservados
