18 ago 2010, 22:02

Лятната жена

  Poesía » Otra
1.1K 0 9

С походка - разлюляно жито,

с целунати от слънце рамена

пристъпва, с морски бриз в косите,

недостижима - лятната жена.

 

По пладне августовско, знойно,

с въздшките на маранята,

величествено и спокойно

тя плува в лятната позлата.

 

В сърцата мъжки страсти пали,

а погледът  загадъчно блести.

Около шията  корали

фантазии събуждат и мечти.

 

Светът след нея променен е.

Красив и нов. Без чувство за вина.

                      Защото

като приказно видение

минава гордо Лятната Жена.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Лято и Жена - красиво съчетание...
    Добър стих си сътворила. Моите комплименти!
    Бъди !!!
  • Присъединявам се- ПРЕКРАСНО!
  • Е , не всички можем да пишем като Арихо, признавам го ....ама са забавни тия "поетични престрелки" из сайта - стига да няма "сериозно ранени" : )Лятно настроение на всички !!
  • И аз ще подразня някои хора - прекрасен стих за прекрасните жени Поздрав на родния Плевен!
  • Браво на моята градска!!!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...