18.08.2010 г., 22:02

Лятната жена

1.1K 0 9

С походка - разлюляно жито,

с целунати от слънце рамена

пристъпва, с морски бриз в косите,

недостижима - лятната жена.

 

По пладне августовско, знойно,

с въздшките на маранята,

величествено и спокойно

тя плува в лятната позлата.

 

В сърцата мъжки страсти пали,

а погледът  загадъчно блести.

Около шията  корали

фантазии събуждат и мечти.

 

Светът след нея променен е.

Красив и нов. Без чувство за вина.

                      Защото

като приказно видение

минава гордо Лятната Жена.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Лято и Жена - красиво съчетание...
    Добър стих си сътворила. Моите комплименти!
    Бъди !!!
  • Присъединявам се- ПРЕКРАСНО!
  • Е , не всички можем да пишем като Арихо, признавам го ....ама са забавни тия "поетични престрелки" из сайта - стига да няма "сериозно ранени" : )Лятно настроение на всички !!
  • И аз ще подразня някои хора - прекрасен стих за прекрасните жени Поздрав на родния Плевен!
  • Браво на моята градска!!!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...