11 sept 2011, 11:50

Лятно междучашие

  Poesía » Otra
776 0 2

Празен съм като открито море -

покрито със светлина пространство.

Като хоризонт, изпълнен с пурпурна меланхолия,

отразена от огледалото на нощта

и закована от звездни лъчи в съня.

Като изсушена тъга и преглътнати солни дюни.

Като сняг, вместо пяна, във вълните през юни.

Като пясък, с който подкупвам Фортуна.

Като премълчани, но скърцащи в устата ми думи.

Празен съм като чаша недопито небе…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милко Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...