Празен съм като открито море -
покрито със светлина пространство.
Като хоризонт, изпълнен с пурпурна меланхолия,
отразена от огледалото на нощта
и закована от звездни лъчи в съня.
Като изсушена тъга и преглътнати солни дюни.
Като сняг, вместо пяна, във вълните през юни.
Като пясък, с който подкупвам Фортуна.
Като премълчани, но скърцащи в устата ми думи.
Празен съм като чаша недопито небе…