Празен съм като открито море -
покрито със светлина пространство.
Като хоризонт, изпълнен с пурпурна меланхолия,
отразена от огледалото на нощта
и закована от звездни лъчи в съня.
Като изсушена тъга и преглътнати солни дюни.
Като сняг, вместо пяна, във вълните през юни.
Като пясък, с който подкупвам Фортуна.
Като премълчани, но скърцащи в устата ми думи.
Празен съм като чаша недопито небе…
© Милко Христов All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
