***
Привидно листопадам
в устоите на мрака...
и черно се облягам
все там, където чака
един разкаян клоун
с неведоми подпори...
и вдъхвам нечий пламък...
и чувам как говори...
за тъмните ми друми...
за глъхнещото лято...
познат рояк от думи...
познат привкус на мляко...
И тръгвам будно сляпа
към мълниите скрежни...
изпускам пътьом влака...
вървя през тръни днешни...
да стигна пак до тебе...
да чуя пак прибоя...
нощта да не отнеме
копнежа да съм твоя...
© Арлина Todos los derechos reservados
Бравос, много нежно