Лятно Нощно...
***
Привидно листопадам
в устоите на мрака...
и черно се облягам
все там, където чака
един разкаян клоун
с неведоми подпори...
и вдъхвам нечий пламък...
и чувам как говори...
за тъмните ми друми...
за глъхнещото лято...
познат рояк от думи...
познат привкус на мляко...
И тръгвам будно сляпа
към мълниите скрежни...
изпускам пътьом влака...
вървя през тръни днешни...
да стигна пак до тебе...
да чуя пак прибоя...
нощта да не отнеме
копнежа да съм твоя...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Арлина Все права защищены
На прераждане мирише!
