sama86 (Евкалипт)
68 194
30 may 2008, 18:59

лятно, по спомени... 

  Poesía
572 0 3
 

Изрони се разкошен цвят от люляка, поморавя земята...

Със топлината в края на деня ме мами ново лято...

Протегнаха се дните ми лениво и слънцето високо е застинало,

настига ме с презрели плодове и лепне сладко минало.

 

Големи захарни целувки, поличките със белите волани,

към мене гони прашно коте и се смее дъщеря ми.

Липите сигурно ще цъфнат скоро, ще се напълни с пеперуди.

Тъгата в мен цикадата по привечерно време ще събуди.

 

Небето - водно синьо не е било тъй хубаво до минали лета.

И летните вечерници блестяха и тогава - но с друга светлина.

Сега маранята напомня ми за твоите устни - влажно гореща,

дано и ти не сънуваш завръщане, което пак да ни срещне.

© Евкалипт Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??