лятно, по спомени...
Изрони се разкошен цвят от люляка, поморавя земята...
Със топлината в края на деня ме мами ново лято...
Протегнаха се дните ми лениво и слънцето високо е застинало,
настига ме с презрели плодове и лепне сладко минало.
Големи захарни целувки, поличките със белите волани,
към мене гони прашно коте и се смее дъщеря ми.
Липите сигурно ще цъфнат скоро, ще се напълни с пеперуди.
Тъгата в мен цикадата по привечерно време ще събуди.
Небето - водно синьо не е било тъй хубаво до минали лета.
И летните вечерници блестяха и тогава - но с друга светлина.
Сега маранята напомня ми за твоите устни - влажно гореща,
дано и ти не сънуваш завръщане, което пак да ни срещне.© Евкалипт All rights reserved.
