26 ago 2017, 22:02

Лято

  Poesía
488 0 0

Лятото настъпва бодро,
с плам на юноша надраства Пролетта.
От красотата си безкрайно гордо,
опиянено е от младостта.

 

В мощна буря живеца излива.
Сила земна в класовете попива.
И дървета от плод натежали,
приютяват морните жетвари.

 

.....

 

Слънце палещо, забито
не мърда в зенит.
Въздух – течен от жегата.
Всеки спомен – фатално изтрит.

 

Пясък огнен,
морска мараня.
Почти на въглен,
сривам се върху вълнà.

 

Чайката ми се присмива,
ала меката вода
плавно, нежно ме успокоява.
И заспивам на брега.

 

.....

 

Вечерта обгръща с приятна прохлада.
Щурци разказват приказки за лека нощ.
А малки рачета в колона по пясъка,
заплитат щипки към семейното гнездо.

 

Седя замаян сред танца на светулките.
Дълбоко дишам от морския бриз.
И понасям се сякаш във въздуха,
чак до най-далечните звезди.

 

.....

 

В хладината на гората,
песента на река ромоли.
Сенки пъстри зоват в долината,
с боров дъх утринта ме покри.

 

На поляна цветя ме поканиха,
на игри и закачки безкрай,
на шеги, глупотевини и дърдорене,
на покой, на любов, там бе рай!

 

.....

 

Умората от шемет в път не лесен,
полека ни повежда към дома.
Отърсил съм товара неполезен
и сякаш пак не искам да се спра.

 

Но делникът ме хваща от вратата
и ща-не ща, забравям радостта.
Потънал в ежедневието на нещата,
усещам, вече иде Есента.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Асен Захаридов Todos los derechos reservados

https://azaxsite.blogspot.bg

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...