Лятото настъпва бодро,
с плам на юноша надраства Пролетта.
От красотата си безкрайно гордо,
опиянено е от младостта.

В мощна буря живеца излива.
Сила земна в класовете попива.
И дървета от плод натежали,
приютяват морните жетвари.

.....

Слънце палещо, забито
не мърда в зенит.
Въздух – течен от жегата.
Всеки спомен – фатално изтрит.

Пясък огнен,
морска мараня.
Почти на въглен,
сривам се върху вълнà.

Чайката ми се присмива,
ала меката вода
плавно, нежно ме успокоява.
И заспивам на брега.

.....

Вечерта обгръща с приятна прохлада.
Щурци разказват приказки за лека нощ.
А малки рачета в колона по пясъка,
заплитат щипки към семейното гнездо.

Седя замаян сред танца на светулките.
Дълбоко дишам от морския бриз.
И понасям се сякаш във въздуха,
чак до най-далечните звезди.

.....

В хладината на гората,
песента на река ромоли.
Сенки пъстри зоват в долината,
с боров дъх утринта ме покри.

На поляна цветя ме поканиха,
на игри и закачки безкрай,
на шеги, глупотевини и дърдорене,
на покой, на любов, там бе рай!

.....

Умората от шемет в път не лесен,
полека ни повежда към дома.
Отърсил съм товара неполезен
и сякаш пак не искам да се спра.

Но делникът ме хваща от вратата
и ща-не ща, забравям радостта.
Потънал в ежедневието на нещата,
усещам, вече иде Есента.