26.08.2017 г., 22:02

Лято

486 0 0

Лятото настъпва бодро,
с плам на юноша надраства Пролетта.
От красотата си безкрайно гордо,
опиянено е от младостта.

 

В мощна буря живеца излива.
Сила земна в класовете попива.
И дървета от плод натежали,
приютяват морните жетвари.

 

.....

 

Слънце палещо, забито
не мърда в зенит.
Въздух – течен от жегата.
Всеки спомен – фатално изтрит.

 

Пясък огнен,
морска мараня.
Почти на въглен,
сривам се върху вълнà.

 

Чайката ми се присмива,
ала меката вода
плавно, нежно ме успокоява.
И заспивам на брега.

 

.....

 

Вечерта обгръща с приятна прохлада.
Щурци разказват приказки за лека нощ.
А малки рачета в колона по пясъка,
заплитат щипки към семейното гнездо.

 

Седя замаян сред танца на светулките.
Дълбоко дишам от морския бриз.
И понасям се сякаш във въздуха,
чак до най-далечните звезди.

 

.....

 

В хладината на гората,
песента на река ромоли.
Сенки пъстри зоват в долината,
с боров дъх утринта ме покри.

 

На поляна цветя ме поканиха,
на игри и закачки безкрай,
на шеги, глупотевини и дърдорене,
на покой, на любов, там бе рай!

 

.....

 

Умората от шемет в път не лесен,
полека ни повежда към дома.
Отърсил съм товара неполезен
и сякаш пак не искам да се спра.

 

Но делникът ме хваща от вратата
и ща-не ща, забравям радостта.
Потънал в ежедневието на нещата,
усещам, вече иде Есента.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асен Захаридов Всички права запазени

https://azaxsite.blogspot.bg

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...