3 jun 2018, 16:06

Лято

  Poesía » Otra
645 4 11

Усещам лятото

с горещият си дъх ме пари

и пита ме:Готов ли си?

А чувствата къде са

нали не ги забрави

в пясъкът златист

нали не ги зари?

Лодката ме моли

завъртай вече"винча"

морето чака,

плискат се вълни

чайката над мен

с човката си срича

влизай на дълбоко

стига твърдини.

Ех лято,тръпнещо,чаровно

пак искаш тайни

всяка нощ

инстиктите събуждаш

мислите греховни

животът е хазарт

залогът е грош. 

 

Юни,2017

Варна,Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...