Едно лято нашепва, че липсвам,
че ме няма по изгорелите пътища.
Аз дори не изрекох “обичам“,
но се влюбих в съня на една спътница.
Аз дори не почувствах морето.
Но прибрах шепа пясък за спомен,
шест-седем пожълтели портрета
на момчето, което ме помни.
А мечтите ми бягат в галоп
като бели изящни коне.
Скрих под якето знаците "Стоп".
Не, недей да протягаш ръце. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse