Лято
Едно лято нашепва, че липсвам,
че ме няма по изгорелите пътища.
Аз дори не изрекох “обичам“,
но се влюбих в съня на една спътница.
Аз дори не почувствах морето.
Но прибрах шепа пясък за спомен,
шест-седем пожълтели портрета
на момчето, което ме помни.
А мечтите ми бягат в галоп
като бели изящни коне.
Скрих под якето знаците "Стоп".
Не, недей да протягаш ръце.
Мен хич не ме бива в прегръдките.
И дори не си спомням такива.
Имам навика все да си тръгвам,
преди да е свършила зимата.
Хич ме няма в горещите вечери.
След юни все се гоним със лятото,
все ме търси във нечии спомени.
А аз бягам ли... бягам от раните.
© Ем All rights reserved.
